За спокойствието на духа  Х. 1. Но може да

За спокойствието на духа 

Х. 1. Но може да ти се е паднал сложен живот и без да се усетиш, ориста на обществото или пък личната ти орис да е метнала на шията ти примка, която не можеш ни да отхвърлиш, ни да скъсаш: намерения единствено, че окованите пандизчии на първо време трудно понасят топузите и прангите на краката си; само че по-късно, когато си слагат за цел да не стачкуват против тях, а да ги понасят, нуждата приучва да ги носят безстрашно, а навикът – елементарно. Във всеки вид живот ще откриеш и отради, и моменти на отпущане, и удоволствия, само че при изискване че имаш предпочитание да разглеждаш бедите си като нещо леко, а не да ги превръщаш в нещо омразно. 

2. Най-голямата заслуга на природата към нас, хората, е, че откакто е знаела за какви премеждия се раждаме, е изнамерила и лек за бедите – привикването, което трансформира и най-тежките удари в всекидневие. Никой не би издържал на нещастието, в случай че през цялото си времетраене то запазваше силата на първия ентусиазъм. 

3. Всички сме приковани към ориста: веригата на един е златна и хлабава, на различен – стегната и мръсна, само че каква е разликата? Всички сме в еднакъв затвор, оковани са даже ония, които оковават; да не мислиш, че веригата на лявата ръка тежи по-малко? За един окови е високият му ранг, за различен – благосъстоянието, за трети – благородното му родословие, за четвърти – ниското му; над главата на един тежи непозната власт, над различен – личната му; на някои пречи да се реалокират изгнанието, на други – жречеството. 

4. Робство е целият наш живот. И по тази причина човек е задължен да свикне с ситуацията си, да престане да се оплаква от него и да се хване за всяко положително в близост му: няма неволя така горчива, за която спокойният дух да не може да открие някаква разтуха. Често един напълно дребен, само че мъдро разпределен имот е откривал благоприятни условия за многостранна приложимост и при добър проект и една педя място може да стане изцяло обитаемо. Прояви разумност в компликациите: допустимо е и жестокият удар да бъде омекотен, и стегнатите окови да бъдат разхлабени, и тежкият товар да поолекне, в случай че човек знае по какъв начин да ги понася.

...

V. 1. Под добра звезда сме родени, стига единствено да не се откланяме от посочения път. Природата е направила така, че за един благополучен живот да не са нужни доста движимости: всеки може самичък да се направи благополучен. Външните неща са маловажни и не могат да наклонят везните нито в едната, нито в другата посока: триумфите не въздигат мъдрия, неуспехите не го отчайват, тъй като той постоянно се е стремил на себе си основно да разчита, в себе си да търси всички наслади. 

2. Какво излиза? Обявявам се за умен, по този начин ли? Съвсем не! Та нали в случай че можех да се разглася за умен, щях освен да отрека нещастието си, само че и да заявя, че съм най-блаженият измежду хората, че съм доближил божията същина: сега-засега съм се предал в ръцете на философите и това е изцяло задоволително да облекчи всички нещастия; и тъй като към момента съм некадърен да си оказа помощ, съм избягал в непознат стан, в стана на ония, които без подозрение могат да бранят себе си и всички свои последователи. 

3. Те ми повеляват да заставам постоянно като пазач на пост и да планувам всички инициативи, всички нападения на Фортуна доста преди да ни връхлетят. Те са тежки за оня, който изненадат: който ги чака ежеминутно, елементарно им устоя. Вражето навлизане поразява внезапно издебнатия неприятел; само че тези, които са се подготвили за войната доста преди началото, в стегнат строй отбиват без тъга и първия удар, който е и най объркващият. 

4. Никога не съм имал религия в ориста, даже тогава, когато тя се преструваше, че сме в мир и сговор; всички привилегии, които най-щедро се сипеха върху мен – пари, високо състояние, въздействие, аз поставях там, откъдето тя да може да си ги прибере, без да ме засегне. Пазех се на огромно разстояние от нея и по тази причина тя ме ограбваше, само че не късаше от мен. Лошият шанс прекършва единствено оня, който се е подлъгал от положителния. 

5. Всички, които са се привързали към даровете на ориста като към своя безконечна благосъстоятелност и желаят да бъдат уважавани поради тях, стартират да се тръшкат и да скърбят, когато техните наивни детски души, непознаващи трайните наслади, изгубят своите лъжливи мимолетни занимания: само че който не се е надувал при повея на щастието, той няма да клюмне и при смяната му. Неговата изпитана неотстъпчивост поддържа душата му да устои и при двете положения; нали в разгара на щастието той е разкрил до каква степен устоя на злощастие. 

Из: Луций Аней Сенека „ Диалози “, изд. РИВА
Картина: The Death of Seneca, c.1615 - Peter Paul Rubens